Feeds:
Публикации
Коментари

Майката Св. царица Елена, в чест на тази победа и че синът й Св. цар Константин е провъзгласен за император на цялата Римска Империя, решила да построи на Голготския хълм Величествен храм – Св. Възкресение Христово. Когато започнали да копаят основите, открили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници, разпнати заедно с Иисуса Христа. И трите кръста много си приличали и кой е на Иисуса Христа, не могли да определят. В това време се задало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на покойния младеж. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало чудо: мъртвецът се размърдал, оживял и се изправил. Това необикновено чудо зарадвало клетата майчица и сродниците, които придружавали погребението, и те започнали да прегръщат оживялото момче. Други пък, които придружавали Св. царица Елена, прегръщали и целували Кръста Господен. Така Кръстът от средство за наказание станал средство за спасение. Кръстът станал символ и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло. Това станало на 14 септември -денят, определен за поклонение на Св. Кръст и го наименували Всемирното Въздвижение на Честния Кръст – празник, който се празнува и чества и до ден днешен! Всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото болни потърсели Божията милост, я получавали. Но знаем че християнството се е разпространило по цялата земя. Християни имало в Галия (днешна Франция), Британия (Англия), във всички северни страни, но тъй като нямало днешната техника и превозни средства, хората не можели да дойдат и да се поклонят на Животворния Кръст. Единствените средства за пътуване били магарето, конят, камилата, платноходките, лодките с гребла. Благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три части: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Констинопол (Цариград)- любимият град на Цар Константин, тъй като той го основал. Там също имало Патриарх и Патриаршия. Частта, която дали на Константинополската Патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро. И всяка година, на празника Въздвижение на Честния Кръст, се откривала за поклонение и колкото болни се докосвали до парчето от Честния Кръст, оздравявали. Тръгнали тълпи от страдащи и болни хора към Константинопол на поклонение.
България пада под турско робство през 1393-96 г., а Константинопол пада под турско робство през 1453 година. Турският поробител разграбил града, ограбил и Патриаршията и раклата с парчето от Честния Кръст била прибрана в султанските дворци. Монасите от Бач-ковския манастир Св. Богородица, като разбрали, че султанът присвоил раклата, решили, че една торба жълтици е достатъчна да го съблазнят, за да им предаде святата реликва с Честния Кръст. И така станало. Монасите получили раклата със Св. Кръст, пристигнали в Св. Бачковска обител. Тук започнали да прииждат поклонници от цялата страна и от съседните страни на България. Но както знаем от историята, Бачковският манастир много пъти е ограбван и опожаряван и затова решили раклата с Честния Кръст да се съхранява в манастира Св. Троица в Централните Родопи до село Борово. И оттогава манастирът започнал да се нарича Св. Троица Кръстова гора. Тук, в манастира, Св. Кръст бил в безопасност от крадци. Всяка година, срещу празника Всемирно Въздвижение на Честния Кръст, раклата със Св. Кръст се носела с литийно шествие през бърда и чукари по кози пътеки, с песнопения през Марциганица и през Клувията до манастира. Отслужвала се Св. литургия и водосвет, а на другия ден богомолците отново тръгвали с раклата обратно за Кръстова гора.
Ако отидете на 25-ия ден след Великден в Бачковския манастир, ще видите едно голямо шествие: носи се литийно чудотворната икона на Св. Богородица от Асеновград, от църквата Св. Благовещение до Св. Бачковска обител. Извършва се Св. литургия и водосвет и след обяд пак се връща обратно в Асеновград, придружена от хиляди богомолци. Същото литийно шествие ставало и с раклата с парчето от Св. Кръст от Кръстова гора до Бачковския манастир, и обратно.
Тържествени моменти на вяра, благочестие и благ одата Божия благословия на изстрадалия народ!
Богослужението се извършвало след полунощ, в петък срещу събота, в чест на снемането на Светото Тяло на Господа Иисуса Христа от Кръста. И ние подражаваме на тази стара традиция и служим винаги през нощта – петък срещу събота, а в неделя и на другите празници службите са сутрин от 9 до 11 часа.
Кръстова гора е едно от най-светите места в нашата страна и тук през нощните служби, на кръста, отстоящ на 200 м от новата църква, се явяват светлини и други явления, които се виждат и от вярващи и от невярващи, от християни и мохамедани, които идват тук да търсят Божието благословение и за здраве.

Из книгата „Чудесата станали на Кръстова гора“ от Ставрофорен свещеноиконом Васил Аринински – Игумен на манастира „Св. Троица“ – Кръстова гора


Хотел Акварели - нощувки близо до Кръстова гора

Хотел Акварели - нощувки близо до Кръстова гора

Когато турският поробител дошъл на Кръстова гора, поканили монасите, послушниците и харизаните да приемат исляма, но никой от тях не склонил и всички до един били обезглавени по най-жесток начин, манастирът бил опожарен, добитъкът и други ценности били ограбени! Тези пък, които „приемали“ исляма, били възнаграждавани, като им „подарявали“ от манастирските земи, гори и имущество или ги поставяли като пъдари, мидюри и различни маловажни длъжности, за да затвърдят мохамеданството в Родопския край.
А защо се нарича Кръстова гора? От историята знаем, че България пада под турско робство в 1396 г. Турците завладяват Балканския полуостров и настъпват към завладяването на Средна Европа. 80 години след падането на България под турско иго пада и голямата крепост-столица – Константинопол (Цариград). Поробителите избили духовенството и ограбили всички ценности, които притежавала Цариградската патриаршия. Наред с това взели и раклата с парчето от Светия Кръст на Иисуса Христа.
Но как е донесена тази ракла, обкована със злато и сребро, в Константинопол? Римската империя през IIIв. се простирала от Рим до Йерусалим и била разделена на две части. Източната част, начело с Йерусалим, била управлявана от благочестивата царица Св. Елена и нейния син Св. цар Константин. А западната част на Римската империя била управлявана от Максенций. Константин основал град Константинопол (днешния Цариград) около 310-311 г. след Христа. Той, като добър християнин, под влиянието на майка си Св. царица Елена, е първият император, който признава християнската вяра за държавна религия и в основания от него град назначава Патриарх и построява много храмове в самия град.
Максенций пък бил езичник и жестоко гонел християните! Константин бил помолен от западните християни да им помогне, като склони Максенция да им разреши свободно да изповядват Християнството в неговата част от Римската империя. Но след дълги преговори между Константин и Максенций не се постигнало споразумение и цар Константин му обявил война и тръгнал с войските си на запад за освобождаването на Християните! Тогава сраженията са се водили с първобитни оръжия: лък със стрели, копия, мечове, брадви. Боят бил ръкопашен и жесток! Един ден на обяд, когато войските си почивали след жестоко сражение, Константин и войниците му видели на небето грамаден светещ кръст от звезди и отдолу ясен надпис пак от звезди: „С това ще победиш!“ Всички се чудели на необикновеното явление и твърде много се отчаяли, защото кръстът по онова време се употребявал за наказание, като на него по най-жесток начин са разпъвали престъпници, разбойници и убийци! Вечерта в шатрата, където си почивал Константин, се явил самият Иисус Христос и му наредил да вземе плат, да направи знаме и на него Кръст. „И него ще показваш“, му казал Спасителят!
Константин не само направил знамето с Кръстния знак, но изписал кръстове и по дрехите и оръжието на войниците. С тази необикновена армия Константин жънел победа след победа. Над армията непрестанно се движел светъл облак, който давал сила и Божие благословение на войните за победа. (Този облак ни напомня за облака от Стария Завет, който придружавал еврейския народ през пустинята, непрестанно подкрепян от Бог). Когато Константин стигнал портите на Рим, Максенций, виждайки тази необикновена, силна армия, напуснал полесражението, войските му се разбягали и Константин тържествено влязъл в Рим, като за спомен от победата забили величествен железен Кръст на централния площад.
Днес, ако отидете в Рим и посетите Ватиканския площад, ще видите висок обелиск и на Върха му железен кръст – символа на победата на Християнството над целия Християнски свят!

Из книгата „Чудесата станали на Кръстова гора“ от Ставрофорен свещеноиконом Васил Аринински – Игумен на манастира „Св. Троица“ – Кръстова гора

(Следва продължение…)

Хотел Акварели - нощувки близо до Кръстова гора

Хотел Акварели - нощувки близо до Кръстова гора

В централните Родопи, сред пищна природа и красота небесна се намира манастир Св. Троица – Кръстова гора, или, както се отбелязва в картата на България, Кръстов връх.

За да се стигне до това Свято място, е необходимо да се пътува от Асеновград по пътя за Смолян. Минавате Бачковския манастир и когато стигнете разклона за миньорския град Лъки, а именно Юговското ханче, се отбивате на юг. На около 2 км от град Лъки се отбивате вляво към село Борово и на 6 км от селото, без отклонения, стигате на Кръстова гора.

До 15-ти век манастирът Св. Троица – Кръстова гора, е съществувал с много монаси, послушници и харизани – общо около 200 души, които са се занимавали не само с богослужение в храма „Св. Троица“, но и със скотовъдство, използвайки тучните пасища на околността. Тук са се чували чановете на стотици овце, кози и крави, от чието мляко са правили вкусното родопско сирене и кашкавал, с които са снабдявали Бачковския манастир. Манастирът Св. Троица – Кръстова гора е бил подвластен нему.

Преданието говори, че тук, на Кръстова гора, е идвал и Св. Патриарх Евтимий – Търновският Светител, който бил заточен в Бачковския манастир от турските поробители. Той се срещал с монасите и другите съжители на манастира, напътствал ги и им давал кураж и сила да преодоляват всички трудности, в името на Иисуса Христа и Светата Троица.

Преданието говори, че след покръстването на България от Св. Цар Борис I, неговият син Кормисош заради това, че пръв приел Христовата вяра, бил възнаграден да управлява Родопската област. И на този родопски масив построява крепостта Кормисош и вероятно първата манастирска църква „Св. Троица“ около 8-9-ти век. Цялата местност от Кръстова гора до село Белица и на юг от него още се нарича Кормисош. Тук е построена и правителствената резиденция „Кормисош“, заедно с развъдното дивечово ловно стопанство.

Петнадесети век е мрачният период за родопското население. България пада под турско робство в 1396 г. Първите години турският поробител не се е занимавал с религиозните традиции и вяра в Христа, но през 15-ти век той решил да асимилира най-първо родопското население, като го помохамеданчи, за да може по-лесно да го владее. По чепинското корито тръгнали башибозуци, предвождани от имами и ходжи, тъй също по лъкинското дефиле тръгнал жестокият Неджит Хасан ага, също придружен от тълпа надъхани ислямисти, ходжи и имами с едничката цел да асимилират родопчаните и да ги направят покорна рая на султана.

От днешното Белово до Станимака (Асеновград), говори историята, са били изгорени 200 църкви и 118 манастира. За да затвърдят исляма, турците зверски са се саморазправяли с българите. Който не приемал исляма, бил ограбван и обезглавяван. Представяте ли си какъв ужас, какво унижение, какви мъки е изтърпяло това изстрадало родопско население?! И не е случайно, че българомохамеданите и до ден-днешен се наричат помаци, т.е. помъчени изстрадали хора – българи!

Из книгата „Чудесата станали на Кръстова гора“ от Ставрофорен свещеноиконом Васил Аринински – Игумен на манастира „Св. Троица“ – Кръстова гора

(Следва продължение…)

Хотел Акварели - нощувки близо до Кръстова гора

Хотел Акварели - нощувки близо до Кръстова гора

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.